През 2026 г. излиза новият роман на Елиф Шафак на български език „Има реки в небето“. Отзивите в международните медии са положителни и оценяват високо творбата – приета е като „великолепно постижение“ и „брилянтен, незабравим роман“, отличаващ се с „изключително разказваческо майсторство“.
Почитателите на най-награждаваната турска писателка харесват нейното поетично писане и красив език, увлекателните сюжети и дълбоко емоционалните послания, а такива книги се пишат бавно. Елиф Шафак, автор на 13 романа и няколко нехудожествени книги, пуска ново заглавие едва на всеки две до четири години, тъй като посвещава много време в проучвания и прецизно редактиране.
Източник на изображение: pexels.com
„Има реки в небето“ печели наградите „Вулкан“ на Гордън Боукър (основана от Обществото на авторите във Великобритания и се присъжда на роман, посветен на пътуването), „Едуард Станфорд“ (за най-добра литература за пътешествия), за най-добра книга според Good Housekeeping и др.
Елиф Шафак оправдава и този път защо е считана за най-награждаваната турска писателка. Романите ѝ „Любов“, „Островът на изгубените дървета“, „10 минути и 38 секунди в този странен свят“ са най-добрите в творчеството ѝ. Те са бестселъри вече няколко години подред, като не слизат от класациите за най-продавани книги. Можете да ги намерите както на български, така и на английски език в книжарници Книгомания или да ги поръчате онлайн.
За какво се разказва в „Има реки в небето“?
В книгата „Има реки в небето“ от Елиф Шафак се преплитат три сюжетни линии, развиващи се на три различни топоса и в различно време. Всяка от тях изглежда самостоятелна и завършена, интригува силно читателя, развита е детайлно и буди силни емоционална привързаност.
- Лондон, средата на XIX век. Артър Смит от дете се отличава с феноменалната си фотографска памет и любознателност, макар да е роден в бедно работническо семейство, което живее покрай мътните отпадъчни води на река Темза. Заради необикновения ум и произхода му го наричат подигравателно Крал Артур от канализацията. За да припечелва някакви пари, Артър чиракува в печатницата на Британския музей. След като разглежда асирийски артефакти в музея, започва да се интересува задълбочено от историята на Месоптамия и клинописното писмо. По-късно, вече изследовател, Артър Смит (тук Шафак прави алюзия с Джордж Смит) пътува на археологическа мисия до Ниневия и река Тигър, за да намери и разчете фрагменти от изгубения епос за Гилгамеш.
- Турция, 2014. Деветгодишната Нарин е част от общността на язидите, които живеят по поречието на Тигър – местността Хасанкейф, на Пътя на коприната. Момичето е изправено пред опасността да загуби слуха си. Заедно с баба си Бесма се отправят на свето кръщене до храм в Лалиш, Ирак, преди районът да бъде заличен от ИДИЛ. Нарин е заловена от терористите, а баба ѝ е убита.
- Лондон, 2018. Трийсет и една годишната Залиха е хидролог по професия; има турски произход. Занимава се с изследването на подземните реки, замърсяването и изчерпването на водни обекти, а в по-абстрактен смисъл – и с паметта на водата. Отчаяна от несгодите в брака си, се оттегля да живее в плаваща къща на Темза. В съзнанието си все още носи травмата от детството си за гибелта на родителите си по време на наводнение край р. Тигър. В Лондон Залиха се запознава с татуиста Нен, който ѝ разкрива историята на поречието на Тигър.
Оказва се, че свързващият символ между трите истории в романа е капката вода. Тя носи дълбок смисъл за повествованието, олицетворява природата и се превръща едновременно и в послание, и в призив.
Защо водата е ключова в „Има реки в небето“ за Елиф Шафак?
Важен символ в повествованието на романа „Има реки на небето“ е водата – тя е връзката между древната река Тигър в изчезналата цивилизация на Месопотамия, река Темза в съвременния мегаполис Лондон до капката в научните изследвания на героинята Залиха. Неслучайно водната капка е вплетена и в изображението на корицата на английското и американското издание на „Има реки на небето“.
Водата в литературата е сложен символ, който олицетворява живота, плодородието, трансформацията, носи смисъл дори на обновление или пречистване. Тя може да се прояви като живителна отвара или разрушителна стихия и даже божие наказание.
От психологическа гледна точка водата може да символизира подсъзнанието, дълбоко емоционални процеси и неведоми сили. Поради своя променлив облик я свързваме още с необятността на човешката психика и непредвидимостта на битието.
Всички тези устойчиви символични проявления Елиф Шафак успява изкусно и ненатрапливо да вплете в новата си книга „Има реки на небето“. Водата като ключов мотив се разгръща на няколко нива:
- Водата като сътворение – зараждането на цивилизация по поречието на Тигър кореспондира с раждането на гениалния Артър покрай отпадъчните води на Темза;
- Водата като стихия – преливането и наводнението покрай р. Тигър отнема живота на семейството на Залиха, а Артър се бори с водите на реката;
- Водата като живителна течност – по време на археологическата си мисия в район, където бушува холера, Артър страда от дехидратация и животът му е застрашен;
- Водата като пречистване – Залиха бяга да живее в плаваща къща по водите на Темза, за да отмие нагнетените си мисли и емоции от неуспешния си брак. Духът ѝ се успокоява и тя постига мир със себе си, когато осъзнава историята на тази древна река и свързва съдбата си с нея.
Появата на мотива за водата във всяка от трите сюжетни линии Шафак използва, за да напомни за пряката връзка между природата и човечеството и трайността на паметта. От друга страна, тя интерпретира съвременната тема за екологичната криза, разточителството на питейна вода и водата като част от вечен кръговрат. Трите времеви линии, макар и разделени от векове, се свързват от една-единствена, повтаряща се водна капка и древната история на реките.
Любопитно е да обърнем внимание на заглавието защо реките са „в небето“ – писателката още по-категорично постига въздействието за вечния ненарушим природен кръговрат, за взаимодействието между минало, настояще и бъдеще, между земен и отвъден свят, между горе и долу. Преминаващата водна капка в различни агрегатни състояния въплъщава идеята за преноса на паметта в историята, за преодоляването на времето и пространството (древна Ниневия, Лондон от XIX век и днешна Турция).
Концепцията за „реки в небето“ е като огледален образ на ректе Тигър и Темза. Водата има роля на самостоятелен герой, белязан завинаги да преминава през различни състояния и да пази спомените на цивилизациите. Тя е символ на приемствеността между епохите чрез отделните истории за цар Ашурбанипал в Асирия, ученият Артър Смит от Викторианска Англия, съвременното язидско дете Нарин, Залиха, чиито корени са от района на Месопотамия – всички техни съдби са свързани с двете реки.
От екологична гледна точка Шафак комуникира проблема за климата, причинен от влиянието на човечеството, и унищожението на природните ресурси, като напомня, че водата остава носител на отвъд човешка сила, има непреходна същност. Историята, подобно на водата, също не може да бъде унищожена.
Защо да прочетем „Има реки в небето“?
Поантата на „Има реки на небето“ е, че водата има памет, тя свързва миналото и настоящето; тя е пазител на живота и надживява земните човешки конфликти и цивилизации. Книгата си заслужава четенето заради трогателните съдби на амбициозния Артър, наранената Нарин и търсещата себе си Залиха.
Елиф Шафак владее умело похвата да разказва история в историята, затова книгите ѝ са увлекателни и интригуващи, героите будят дълбока емпатия.
Предизвикателството на „Има реки в небето“ се крие в богатото тълкуване на символи, съчетаването на източни и западни традиции, използването на алюзии от писателката и препратки към други текстове – библейски, митологични или съвременни. Колкото повече от тях разпознае читателят, толкова по-пълноценен е прочитът на романа, а впечатленията от него – по трайни.
Романът е подходящ за публика, която харесва съвременна световна белетристика и преводна литература и търсят книги за „бавно четене“. Ще се хареса на читатели, които предпочитат сложни сюжети, иновативни интерпретации на теми като екология, любов, изгнание, права на човека, отстояване на идентичност, културно многообразие.
